Дошла съм днес под бащината сянка
за кратък отдих ,равносметка да си дам.
Забравила бях,че съм вашата “Капитанка“,
но пътят за дома все още знам.
Разбира се,че ти с мен ще се гордееш,
че справям се с житейските злини
и пред това,което пиша ще немееш
дори банално да е,както моите дни.
Видя ли ме как кораба кормувам?
Тук ти се усмихвам и те знам,
със стихчето ми ще си спомниш как лудувам
и бързам..бързам още днес да ти го дам.
Остави открехната вратата само,
ще седна днес под бащината сянка
и този лист ще ти оставя с подпис:
Ваша Малка Корабна Капитанка!
2011-08-15 01:14:55
сряда, 31 октомври 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар